РАЗОТЍВАМ СЕ, -аш се, несв.; разотѝда се, -еш се, мин. св. разотѝдох се, прич. мин. св. деят. разотѝшъл се, разотѝшла се, разотѝшло се, мн. разотѝшли се, св., непрех. Само мн. и З л. ед. За събрани хора, множество — отиваме си по домовете, тръгваме към различни места, в различни посоки. Към надвечер гостите се разотидоха, за да дадат възможност на младото семейство да се приготви за път. К. Калчев, СТ, 173. Насъбраните постояха още малко, поговориха за новия обрат на нещата и започнаха да се разотиват. Ив. Венков, ХКН, 55. Молебенът свърши. Народът се раздвижи, разби се на купчинки и почна да се разотива. Елин Пелин, Съч. III, 95. Извънредният болярски съвет след малко се разотиде. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 70. След тронната реч председателят на камарата ще свърши заседанието и сичките от депутатите ще са разотидат. НБ, 1877, бр. 69, 267.